.
През рехавите клони на зимните дървета
бавно на запад пълзеше огромно червено кълбо.
Къс е денят и кълбото на слизане свети
пурпурностранно преди да се скрие във свойто гнездо.
Синьостудено небето до светлия заник
розовотопло блести при великия залез.
А по дърветата голи накацали гладни
рошави зимни врабци се окайват нахалост.
На свечеряване тихо проскърцва снегът
и огледалнокрасиво блести тишината.
Песове някакви звучно през парка сноват.
Всичко е както преди … и съвсем непознато.
02.1999
М и т к о К о л е в
Няма коментари:
Публикуване на коментар