.
Аз съм огънят. Ти си водата.
Аз запалвам, ти потушаваш пожари.
Аз съм пламъкът, мигът, искрата.
Ти си бурята, пороят, рана стара.
Аз изгрявам, съгрявам, изгарям.
Ти заливаш, прохлаждаш, удавяш.
Цял живот се боя да ударя,
цял живот се боя и от слава.
След пожарище пепел остава,
след пороя – мътилка и кал.
Ти ще жалиш за жива жарава,
мен за бистра вода ми е жал.
Пак пониква трева след обгореното…
Пак извира вода из под тревата…
Две стихии в немощ пред сътвореното!
Аз съм Огънят, Ти си Водата!
21 юни 2000 г. Митко КОЛЕВ