"ТОЧКАТА", 14 портрета, Митко Колев, 2002

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

.


Краят на лятото стъпва на пръсти.

Осиротяло гнездото на щърка,

брули го вятърът есенен в кръста.

С гушки ръждиви птици не хвъркат.



В края на лятото денят си спомня

топлото слънце, горещия пясък,

зрелите дини -- шарени стомни,

стъпки по плажа, гларусов крясък.



В края на лятото и нощта дива

бавно възвръща си чара исконен.

Хем по-тържествена, хем по-красива

есента слиза по урви и склонове.



Краят на лятото -- ново начало.

Есенен полъх със вкус на прохлада.

Горе на хълма е времето спряло.

В миг на очакване лятото страда…