,
Младежките години съм преминал
ала да кажеш, че съм стар – не съм.
По бързея на времето отминало
усещам – в средна възраст съм навлязъл сам .
Доскоро не познавах бръчки по челото.
Торбички под очите ми не са тежали.
Но вече съм познал доброто, злото
и нещо в мен за детството ми жали.
По-мъдър ли отвсякога съм, боже?
По-умен ли – в сравнение с преди?
На възрастта в средата съм, но може
след мен да не остават и следи.
Съмненията се преплитат в мене –
като е средна – още толкова ли имам?
… Среднощ преваля, дявол да го вземе.
Очаквам утро! Имам и да вземам…