Това е литературният ми сайт

З А Л Е З

.

Прободена от шилото на тънък лъч в торбата на деня
нощта изпуска бавно здрач и на талази лази тишината.
Обгърнати с подобие на черен креп дърветата вещаят във съня
на лятото прохлада във изчезващия ден след залеза на светлината.

Тревата бавно се изправя след уморителната жега.
Забравеното щърково гнездо виси на електрическия стълб.
От клона на дървото рошаво врабче откъсва се полека
и полетява с помисъл за нощно преживяване към близък хълм.

От суета по свечеряващия бряг наклякалите жаби
чертаят свойте лабиринти до сърцето на земята.
Със повея на вятъра през зажаднелите ливади слабо
долита вкус на облак и предчувствие познато.

Денят отстъпва свойто място на залеза и тъмнината
пробожда с рехав поглед тихо внезапния нечакан вик.
…Дали е само първа крачка към старостта, нам непонятна,
усещането за тревога в душата ми във този миг?…

26.06.1998 г.