`
И все се питам ти какво си –
посока, път ли, друм, пътека?
Следа от хора? Стъпки кози?
Била си тясна и нелека.
Навярно туй е що остава
след като минал е човека.
Падения, и грях, и слава –
все са оставяли пътека.
Годините дошли до днеска,
преминали през толкоз века
от минали съдби ли блескат
или от своята пътека?
Опасна, стръмна, крива, лека -
следа от всеки и за всеки.
Каквато щеш бъди, но нека
ти да си моята пътека!
Митко Колев
08.02.1999