Усещането, че летиш,
не може никой да ти вземе.
Дори да е когато спиш
то винаги си е летене.
Тогава, вярно, си над всички.
Над всичко ти си Господар.
И реейки се между птичките
все пак си в пътя на Икар.
И после, долу, с приземяване
отправяш поглед пак нагоре.
Настъпило е зазоряване.
Но нищо. Пак ще се повтори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар